САМОНАДЀЯН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За човек – който прекалено е уверен в себе си, прекалено много вярва в собствените си сили, възможности, способности и др. и има високо мнение за себе си. – Но не сме ли ние прекалено самонадеяни, като разчитаме толкова на своите сили? Д. Талев, И, 54. Калчев добре познаваше тия самонадеяни и наперени момчета, за които морето е до колене. В. Нешков, Н, 120. В затвора поне едно нещо добре запомних от старите комунисти: никога не върши нищо сам! Търси помощници, търси съюзници, не бъди самонадеян. П. Вежинов, ВР, 249. Колкото лекомислен, толкова и самонадеян, той [Димитър Общи] вярва твърде много в успеха на своята акция. Ив. Унджиев, ВЛ, 282. Правителството бе неотстъпчиво, диво, самонадеяно, а в стачните редове се забелязваше умора, долавяше се разнобой в ръководството. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 546.
2. За тон, изражение и др. – който е присъщ на такъв човек. Броеше парите и слушаше самонадеяния, предизвикателен глас на адвоката Сахатчиев. К. Калчев, ЖП, 138-139. Едва видимо бледен, без да изгуби самонадеяния си израз, Михайло му подаде ръка и се обърна към незабелязания досега от Раковски човек вляво от масата. Ст. Дичев, ЗС I, 225.