САМОНАКАЗÀНИЕ ср. Книж. Наказание, което сам си налагам; самонаказване. Понякога родителите, учителите и възпитателите прилагат погрешни и неподходящи и методи, и похвати на възпитателно въздействие, което подтиква децата да прибягват до най-тежки форми на самонаказание. Л. Димитров, ТВ, 150. Осъждайки себе си за дадената постъпка, детето престава да се измъчва за разочарованието, което е породило у другите и у себе си. Така самонаказанието може да облекчи вътрешните терзания. Р. Стаматов, ДП, 65.


Източник: Речник на българския език (онлайн)