САМОНАРАНЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от самонаранявам се. Началникът на авангардните дивизии донесе, че войниците в дивизията му отпаднали духом, има самонаранявания не само от редници, но и от подофицери. ВБТ VII, 398. Самонараняванията на децата са най-често по подбедриците, лактите, челото, носа. Н. Мумджиев, АП, 106. – Има основание да се предполага, че доктор Сами Меворах е умрял при някакви по-други обстоятелства. Констатираните от мен телесни повреди трудно могат да се вземат като самонаранявания. Д. Ангелов, ЖС, 286. Склонност към самонараняване.