САМООБВИНЯ̀ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от самообвинявам се; самообвинение. За себе си той [Владислав Граматик] говори малко, само името си споменава, като си приписва по традиция и различни пороци. Това самообвиняване в греховност и порочност идва като влияние от книжовната традиция. Б. Христова, БПВ, 182.