САМООБЕЗПЕЧÀВАМ, -аш, несв.; самообезпечà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Книж. Обезпечавам нещо сам за себе си. – Бюрокрацията е система, която самообезпечава безсмъртието си – би следвало да го знаеш. Ив. Златарски, ЗИ (превод), 238.

САМООБЕЗПЕЧÀВАМ СЕ несв.; самообезпечà се св., непрех. Книж. Обезпечавам сам себе си. Самообезпечихме се с дърва за зимата.


Източник: Речник на българския език (онлайн)