САМООБЛАДÀВАНЕ ср. Рядко. Книж. Отгл. същ. от самообладавам се; самообладание. Мъчеше се да преодолее това си чувство, искаше хладнокръвно, спокойно, със самообладание да разсъди. „Обуздаването, самообладаването означават сила“ – казваше си той, изпълнен с гордост, но това беше само за миг, защото някакъв глух глас му противоречеше, шепнейки му злобно и настойчиво: „Сла-бост! Сла-бост!“. Г. Стратиева, ЧС (превод), 119.