САМООБРАЗÒВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от самообразовам се; самообразование. С натрупването на знания и култура се обогатяват и разширяват схващанията на Славейков за обществото и държавата. Жаждата за знания подхранва и развива желанието му за четене, самообразоване. АСГ, 2016, бр. 14, 445.


Източник: Речник на българския език (онлайн)