САМООБРАЗОВÀНИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Придобиване на научни знания в дадена област чрез самостоятелна подготовка, без преподавател и извън учебно заведение; самообразоване, автодидактика. Майка ми продължавала самообразованието си чрез четене разните книги, които попадали в ръцете ѝ. Ив. Вазов, ВМ, 8. Липсата на образование ми наложи много да чета. В самообразованието никога няма „Стига!“, никога няма „Достатъчно!“. Ив. Димов, АИДЖ, 70. Реших да се заема с всестранното си самообразование. Народната библиотека в София стана за мене оазисът, откъдето започнах да черпя живата вода на знания и естетически богатства. Мл. Исаев, Н, 170.
2. Обикн. със съгл. опред. Сбор от научни знания в дадена област, получени чрез самостоятелна подготовка, без преподавател и извън учебно заведение. Материалът [в книгата] е разпределен в два отдела: изкуство (система на естетиката) и поетика – теоретична и исторична, дадени едновременно. Така читателят, който не разполага на български с богата литература, ще може да подпомогне своето литературно самообразование. Цв. Минков и др., ТИП, 3. – Ти май захвана партийното самообразование? – Тя пак обхвана с поглед книгите. – Е, върви ли? А. Гуляшки, СВ, 347. Политическо самообразование. Професионално самообразование.