САМООПРЕДЕЛЀНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Самоопределение; самоопределяне. Славейков дава една реална оценка на приноса на Димитър Добрович в борбата за национална самоопределеност и срещу домогванията на Цариградската патриаршия. Пл. Божинов и др., БВО, 142. Идентичността се измерва спрямо степента на постигната самоопределеност и изследователска активност. БСП, 2008, бр. 1-4, 195.


Източник: Речник на българския език (онлайн)