САМООТВЀРЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който е готов, способен е да се отдава безрезервно, изцяло в името на нещо, без да се ръководи от сметка, корист; всеотдаен, беззаветен. И все тъй самоотвержен и горд, спокоен и неуморим, върви апостолът и пръска в черните бразди на робските души своите живи огнени семена. Хр. Смирненски, Съч. III, 180. Какви трудове, какви усилия, какви жертви трябва да се положат за освобождението на България! Ще настане ли едно поколение тъй силно, тъй самоотвержено, което да може да изнесе тоя подвиг на плещите си! К. Величков, ПССъч. VIII, 6. Поетът умело възкресява онзи величествен момент, когато самоотвержени патриоти развяват знамето на свободата над робската земя. Лит. ХI кл, 42. Точно такъв герой му трябваше – силен, храбър, самоотвержен; мъж, който не се бои от никакви жертви заради любовта си, не се ръководи от дребнави еснафски съображения за спокойствие и безбурно щастие. Л. Дилов, ПБД, 192-193.
2. В който няма лична изгода, сметка, който предизвиква, поражда или изразява готовност, способност за отдаване безрезервно, изцяло; всеотдаен, беззаветен. Главният апостол Иларион Драгостинов призовава четниците за самоотвержена борба до край. „От нас очакват да умием поруганото име и честта на нашия народ.“ К. Косев, АВ, 83. Преизпълнени от такава самоотвержена решителност, ръководителите на революционното движение се събират към края на 1875 г. в румънския град Гюргево, където фактически формират нов център на движението, известен под името Гюргевски революционен комитет. К. Косев, КИ, 146. Сърдечна благодарност за дългогодишния самоотвержен труд!