САМООТВЀРЖЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на самоотвержен човек; всеотдайност. Самоотвержеността на Левски и липсата на каквито и да е егоистични подбуди в него се доказва и от думите, и от делата му. През 1868 год. Левски ще напише на П. Хитов: „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си“. Ц. Цанов, БРИ, 150. Неговата [на Ботев] самоотверженост за спасението на отечеството ни и обезсмъртяването на паметта му ми внушават мисли, които не могат да въздържат сълзите ми. Н. Ферманджиев, РX, 216. Медалът е създаден от княз Александър I като жест на отличие и признателност за самоотвержеността на българските опълченци по време на Освободителната война. Ю. Грънчаров, ОХ, 91.