САМООТЛЪ̀ЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от самоотлъчвам се. Спиридон Казанджиев дава нравствена оценка на беглеца от фронта: единичното или груповото самоотлъчване е най-позорна проява на разколебана психика и понижен (или съвсем унищожен) морал у войниците на фронта. Ил. Пеев, СКЧД, 38. Наказанието на Васко обявиха по радиоуредбата още на следния ден – училищните власти пипахa бързо. Формулировката прозвуча меко – поради самоотлъчване от училище. Бр. Мормареви, ВДГ, 8.