САМООТЛЪ̀ЧКА ж. Разг. Временно отсъствие от дадено място, отлъчване от някого или нещо по собствено желание; самоотлъчване. Особено сериозни нарушения на дисциплината на труда са самоотлъчките и своеволното напускане на работното място. А. Чаушев и др., ОТУ, 121. – Уволниха те, задето не си работил в неделя? – попита инспекторът. – Други самоотлъчки имаш ли? Р. Михайлов, ПН, 62.