САМООТРÀВЯНЕ ср. Книж. 1. Отгл. същ. от самоотравям се (в 1 знач.). Лица, които са направили неуспешен опит за самоотравяне, се стараят да прикрият това. Дори в случаи, когато е причинена смърт чрез самоотравяне, близките понякога се опитват да прикрият това. М. Марков, СМ, 197.

2. Мед. Отравяне на организма, причинено от образували се в самия него токсични вещества; автоинтоксикация. При неблагоприятни условия – горещо време, даване на неподходяща за възрастта храна и при редица заболявания, броят на микробите се увеличава. Размножаването им се улеснява, дори свойствата им се променят, т.е. те стават болестотворни. Храната тогава се разлага по неправилен начин, настъпва самоотравяне на организма. Бр. Папазов, КЖ, 130.


Източник: Речник на българския език (онлайн)