САМООТРЕЧЀНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Саможертва, самоотричане; себеотричане, себеотречение, себеотрицание, самоотрицание. Във всички [творби на Хузангай] доминира сливането на поета с народа, страстното желание към самоотричане за благото на милиони чуваши. Такова самоотречение в нашата поезия ние имаме най-ярко изразено в наследството на нашия Вазов. В. Йосифов, Избр. тв I, 125. От всичко изложено до тука ясно личи каква сила представлява братското единодушие, общата воля за напредък и пълното доверие в своите водители, винаги готови на самоотречение и поставящи по-високо общото благо пред частните интереси. Ил, 1938, кн. 4, 14.
2. Самостоятелен отказ от нещо или отричане на нещо. Съвършеното уединение от света и самоотречение за през цял живот от всичките му ефимерни грижи са съставлявали най-пълният и най-високият образец за идеално добродетелно и праведно битие. Ив. Вазов, Съч. XV, 30-31. В лириката ни може да се проследи същото отстъпление на индивидуализма. Още преди войните у Яворова той бе достигнал своето самоотречение, като постави човека някъде в космическия хаос, скъсал всички връзки с живота, глух за всеки негов звук. Е. Сугарев и др., КН IV, 409.