САМООТРИЦÀНИЕ ср. Книж. Отказване от лично щастие, от хубавите мигове и изживявания в живота или от самия живот в името на висока, възвишена, висша цел; саможертва, самопожертване, себепожертване, себеотрицание, себеотричане, себеотказ. И мина ми през ума, че тия войници са били участници във великата епопея, в която българският дух се надрасте и остави в наследство на грядущите поколения безсмъртни примери от героизъм и самоотрицание. Ив. Вазов, Събр. съч. XX, 1979, 460. А кои са тези полководци, които създадоха величавите епопеи? Кои са тези херои, които със своето самоотрицание създадоха безсмъртни подвизи? Ил. Мусаков, ГПК, 6. Тия думи на бореца често се земат като самоотрицание на поета. А още по-често се земат те за изход на жестоки нападки, защото в същото време са и едно утвърждение? П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 147.