САМООТРЍЧАНЕ ср. Книж. 1. Отгл. същ. от самоотричам се; себеотричане, себеотрицание, самоотрицание, себеотказ. Съвършените [богомили] не притежават никаква собственост, тъй като при посвещението си даряват цялото си имущество на общината и то се ползва от всички членове на братското общежитие. Съвършените водят чист и свят живот в пълно самоотричане. Ив. Кирилов, ИБ, 23. Не са ли прави творците на песимистичните теории, проповядващи нирвана, унищожение на противоречията и злото в света чрез убиване на волята, чрез самоотричането? Ст. Чилингиров, ПС (превод), 51. Трагичната обреченост на героите му [на Д. Димов] е свързана със способността за морална самооценка, стигаща до унищожителна морална присъда, до гибелно самоотричане. Е. Константинова и др., СД, 34.
2. Самопожертване; абнегация, себепожертване. Искаше се много благородство, доблест и самоотричане, за да се каже онова, което каза Блъсков. Той, офицерът, който разполагаше с прекрасна възможност да се прояви, да свърже завинаги името на Сливница със своето, доброволно се отказваше. Отказваше се с пълното съзнание за личната си загуба и за всеобщата полза. Ц. Родев, И [еа].