САМОПЍСКА ж. Остар. Писалка с резервоар, който се пълни с мастило. Той бръкна в бездънната подплата на своя шлифер и извади оттам една красива самописка със златно перо. – Тази писалка – каза Авакум – изпраща даскал Методи на вашето момиченце. Да си пише с нея домашните упражнения. А. Гуляшки, ПАЗ I, 153. И ето че върху машинописния лист, отпърво по-откъслечно, а впоследствие все по-нагъсто започваше да подскача масивното златно перо на самописката „Монблан“. Най-после след няколко поредни цялостни корекции и цялостни преписвания първата страница можеше да се приеме в общи линии за завършена. Б. Райнов, РП, 577-578. Чавдар: – Подпишете протокола! (Глория подписва. На Джексън.) Подпишете и вие!... Прочетете! Джексън: – Все едно! (Отклонява ръката с перодръжката на разузнавача, вади самописката си и подписва нехайно.) О. Василев, Л, 76.


Източник: Речник на българския език (онлайн)