САМОПОЖЀРТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от самопожертвам се; себепожертване, самоотрицание. Залъгвани с невероятни сцени и действия, заблуждавани върху истинската природа на човека, няма ли да се заловят те [учениците] с четене на булевардни литературни произведения, в които има всичко: и геройства, и самопожертвания, и морални тенденции? Й. Маринополски, К, 191. Българинът е храбър, работлив, честен и добър, готов за самопожертване в защита на родината. ОП, 1930, бр. 14, 202.