САМОПОЖЀРТВЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество или проява на човек, готов на саможертва; самопожертвователност, себепожертвователност. Красиви паметници на самопожертвеността на свищовци са монументалната сграда на Търговската гимназия, издигната със средствата на букурещкия голям търговец свищовлия Димитър Хадживасилев още в 1895 г., и читалищното здание с театър от Еленка и Кирил Аврамови. П. Делирадев, БГX, 57. Великият княз поздрави ветераните на нашата армия. Той даде особен знак на отлика на ония, които със самопожертвеността си заслужиха похвалите и благодарностите на царя освободителя. СлГ, 1907, бр. 5, 230-231.