САМОПОЖЕРТВОВÀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Самопожертване; себепожертвование. В тях [одите от „Епопея на забравените“] поетът [Ив. Вазов] е искал да обезсмърти една славна идея на свобода и волен живот, на истински патриотизъм и самопожертвование. М. Москов, ИБЛ, 194. С пълна вяра в крайна сполука борците в Македония и Одринско вършат чудеса на умение, на храброст и на самопожертвование. Пряп., 1903, бр. 29, 1. Цар Кодр, преоблякъл са като прост войн, влязъл в неприятелския стан, продигнал крамола и бил убит. Когато доряните научили за неговото самопожертвование, те са уплашили и са оттеглили. Н. Михайловски, РВИ (превод), 86.