САМОПОЖЕРТВОВÀТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който жертва сам себе си; себепожертвователен. По-голяма част от децата чрез извънредното и старателното гледане в очите им от страна на родителите и на слугите не само че се приучават да бъдат несамостоятелни, слабохарактерни и властолюбиви, но отучват са да бъдат самопожертвователни. Знан., 1875, бр. 8, 124.
2. Който е проникнат от самопожертвование, основан е на самопожертвование; себепожертвователен. След петмесечен напрегнат и самопожертвователен труд се роди първата гордост на възраждаща се Будапеща – мостът Кошут! Пог., 1970, бр. 427, 5.