САМОПОЖЕРТВОВÀТЕЛНО. Книж. Нареч. от самопожертвователен; себепожертвователно. Българските царе мъдро управляват държавата, смело побеждават неприятелите или самопожертвователно загиват в името на добруването ѝ. Ст. Стоянов, ЛД, 59.
