САМОПОЖЕРТВОВÀТЕЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Самопожертвеност. Християнинът трябва да помага на другите и да се бори срещу злото с голяма самопожертвователност. Земя, 2020, бр. 29, 6. Единствено кучето проявява трогателна самопожертвователност, когато е заплашен животът на господаря му или други членове от семейството, при което живее. К, 1972, кн. 9, 25.


Източник: Речник на българския език (онлайн)