САМОПОЖЀРТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от самопожертвувам се; самопожертване. Изгнанието и теглилата връщаха го [Огнянов] тук още по-възторжен идеалист, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм и честен до самопожертвуване. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 73. Възторг, опиянение от борбата, жажда за подвиг и самопожертвуване, подем, буна и движение, движение, движение – ето съдържанието на поезията на Смирненски. Г. Бакалов, Избр. пр, 361. Във всяко негово [на Достоевски] произведение чувстваме гнилостта, спарения въздух на подземните жилища, на тъмниците, там изпъкват мрачни картини на мизерия, самопожертвуване за близките и заедно с това идеализъм. БР, 1930-1931, кн. 4-5, 132.