САМОПОЖЕРТВУВÀТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Самопожертвователен; себепожертвователен, себепожертвувателен. Не можем обаче да не споменем накрая за отзивчивия и самопожертвувателен д-р Пол Гаше. Неговата гостоприемна къща била винаги отворена за всеки нуждаещ се художник. Хр. Ковачевски, СК, 128. Чрез безкористно служене на Бога и хората те се стремят към благочестив и самопожертвувателен живот. Ив. Кирилов, ИБ, 29. През всички тия [биографични] материали проглежда една много симпатична и оригинална личност, самопожертвувателна и любородна. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 247.