САМОПОЗНÀНИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Способност на субекта да опознае сам себе си, собствената си същност. За самопознанието си всяко общество разполага с различни средства. „Но едно от най-добрите му средства за тая цел се явява литературата.“ Г. Цанев, СИБЛ, 337. Знайно е, че истинното просвещение само тогава може да бъде плодотворно за една народност, когато то хваща корен и укрепява се на народното самопознание. М. Дринов, ППБН, 6. Второто нещо е самопознанието. Кой от нас не знае великото изречение или по-право великата заповед на Сократа: „Познай себе си“. И действително, хората може да познават много добре заобикалящата ги природа и другите хора около тях, обаче себе си да не познават. Искр., 1911, бр. 4, 13.
2. Филос. Познание, насочено към вътрешния свят на субекта. Според йогите съществуват девет форми на йогийско самопознание. К, 1963, кн. 3, 39.