САМОПРЕЦЀНКА ж. Книж. 1. Определяне на същността, на характера, достойнствата и недостатъците на самия себе си или на резултата от своите действия; себепреценка. В мигове на дълбока драматична самопреценка сам поетът [П. Пенев] сурово се бичува за часовете, пропиляни сред кръчмарската смрадливост. Лит. XI, 324. Дискриминацията е по-скоро въпрос на самопреценката на тези, които биват дискриминирани, отколкото на мнението на тези, които осъществяват дискриминацията. Кр. Кънев и др., ПГ, 53.
2. Мнение, схващане за самия себе си (за същността, характера, достойнствата и недостатъците си) или за резултата от своите действия; себепреценка. Достоевски бил готов винаги да подценява своите работи и повече от всеки друг да намалява художествените им достойнства. И справедливо бележи Георгий Чулков, че тия самопреценки се обясняват не с някаква „негова лъжлива скромност, а с увереността, че достиженията му са по-слаби от творческите му възможности“. ИК, 1940, кн. 8, 277.