САМОПРОИЗВÒЛ м. Остар. Книж. Обикн. ед. Проява, която е нарушение на закона; беззаконие, произвол. Животът, имотът и честта на българина са оставени изключително на самопроизвола на башибозуците и низамите. НБ, 1877, бр. 66, 260. Самопроизволът, буйствата и злочестините, които докарваха еничарите, кърджалиите и тям подобните сборища на населението и на държавата, бяха печално следствие от невежеството и грубостта на нравите. ПСп, 1874, кн. 9-10, 6.