САМОПРОИЗВÒЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от самопроизволен. За самопроизволност говорим, когато при събитията, които безусловно се случват заради нещо и причината за които е външна, нещо не става заради този именно резултат. Ц. Бояджиев, Съч. II (1) (превод), 75. Когато движението се превърне на една гороломна стихия, водителите стават почти несъзнателно водени. Тогава тяхната задача се ограничава да проумеят желязната логика на обстоятелствата в привидната самопроизволност на събитията. П. К. Яворов, ХК, 93-94.