САМОРАЗОБЛИЧЀНИЕ ср. Книж. Саморазобличаване; самоизобличение, самоизобличаване. Времето, изминало след тази случка, не е заличило у героя тежкото усещане за сторения грях и ние усещаме трагизма на неговите мъчителни спомени. Разказът от първо лице помага на автора да постигне по-голяма искреност и дълбочина на саморазобличението. Ц. Цеков, ЖММ, 67. Той [Тартюф] сам си е виновен за своето крушение, защото е разкрил докрай своя характер. Той, така да се каже, също се саморазобличава, но това саморазобличение е цял процес. За разлика от саморазобличението в комедиите на южнославянските сатирици тук то се извършва в продължение на цялото действие. Б. Ничев, ОФЛ, 346.