САМОРÀСЛЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Растение, поникнало и израсло само, без човешка намеса и при естествени условия. В същия миг една човешка глава се показа отгоре на брега, право в дупката, между сухите бурени и саморасляци. Ив. Вазов, Съч. IІІ, 1893, 183. Нощта преди баенето болният трябва да преспи върху три върбови пръчки от садена върба (да не е саморасляк) и сутринта преди изгрев-слънце да ги вземе и да отиде при баячката. И. Тодорова-Пиргова, БМ, 254. Срещнах оброк и под орех и под една голяма круша, но те диви, саморасляци в гората и не са пресаждани от друго място. ЖСт, 1892, кн. 3, 325. ● Обр. Под тоя небосвод родих се и раснах / и само тоз въздух отечествен дишах, / и – саморасляк див – на тая почва дива / намирах си храна и пиях струя жива. Ив. Вазов, Съч. I, 165.
– Друга (диал.) форма: саморàслек.