САМОРÀСЛЯЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от саморасляк. Огледах се и забелязах, че се бях подпрял с лакът на едно клеково стъбълце – саморасляче, с дълги зелени иглици, които излъчваха лека, приятна като ласка смолиста миризма. Н. Хайтов, ШГ, 8.
