САМОРÀСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Индив. 1. Естествен (в 1 знач.), природен. Противоп. изкуствен. Людете са намерили във вулканическите произведения саморастно стъкло, което са можеле да го изработеват на стъкленица и на други покъщнини. Ив. Богоров, КН, 1874, кн. 3, 29. // Самороден, необработен. Златото бива саморастно, сиреч чисто, без никаква смес. Ив. Богоров, СИНЕ, 47. С това произведени от първата работа [с говеждата тлъстина] са прави тлъстий кърпел, по-вкусни, за да намести саморастното масло. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 31.
2. Който е характерен, присъщ за природата; природен. Саморастното време за съня е онова, кога слънцето е залязло веке. Ив. Богоров, СЛ, 25.
3. За нравствени или физически качества, за умения, способности на човека – който е даден от природата, който е по рождение; природен, вроден. Противоп. придобит. Вървежът е най-простичкото, както и най-саморастното от сичките самородни обучавания. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 20.