САМОРЕКЛÀМА ж. Книж. Обикн. ед. Разпространяване обикн. на положителна информация за самия себе си с цел постигане на известност, привличане на вниманието на другите. Като подозира непрекъснато другите, че организират саморекламата си в печата, Страшимиров не изпитва стеснение да публикува възхвалителни статии за себе си в списанията, които ръководи. М. Николов, Избр. пр, 81. Работодателите рядко се доверяват само на твърденията на автора и предварително ги проверяват. Затова трябва да спазвате баланса между желанието за самореклама и обективното представяне на вашите умения и възможности. Д. Тенчева, БК, 36. Често пъти при нашите условия един поет може да остане в сянка, ако не си организира както трябва рекламата и саморекламата. Съвр., 1984, кн. 3, 407.