САМОРЪ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който е направен от някого със собствената му ръка; собственоръчен. Той помести в своето списание „Труд“ първите ми преводни трудове. След това ми написа в знак на благодарност дълго саморъчно писмо от 9 октомври 1888 г. СбЦГМГ, 39. Руменов помълча и извади из джоба си груба, саморъчна карта на града с обозначени по нея точки, колелца и кръстчета. X. Русев, ПС, 242. Съвременниците, които бяха прочитали саморъчните Коломбови забележки на откритията му, познаха сичките лъжливи изложения на Америка. П. Кисимов, ОА I (превод), 115. Земете, молим, на добра бележка долните ни саморъчни подписи, на които и само ще давате вяра. Дун., 1867, бр. 152, 2.