САМОСНИМÀЧКА ж. Фотогр. Устройство за автоматично задействане на затвора на фотоапарата след предварително определен период от време (обикн. 10 – 15 секунди); самоснимач. Предложеният способ за включване на автоматите е ценен, защото часовниковият механизъм (самоснимачката) не се натоварва с големи усилия, така че не е необходимо да се усилва двигателната пружина. Е. Кърлев, СЛА, 159. Триножникът е снабден с гъвкави крака с гумени накрайници, които дават стабилност на камерата за по-добра работа на самоснимачката. ТехнД, 2007, бр. 4, 6.


Източник: Речник на българския език (онлайн)