САМОСПАСЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Спец. Уред за дишане във вода или в атмосфера с отровни и задушливи газове или пàри; дихателен апарат. Не може миньори да слизат на 360 м дълбочина, без да имат самоспасители. Д, 2012, бр. 55, 34. Самоспасителите се получават и връщат от работещите на повърхността преди започване и след завършване на работа по установения ред и редовно се проверява тяхната изправност. ДВ, 2003, бр. 68, 52.