САМОСТОЯ̀ТЕЛНО нареч. 1. По начин, който изключва зависимост, влияние, подчинение; независимо. Днес в модерните родилни домове съществуват специални апарати, в които се поддържа нужната температура. Там преждевременно роденото дете се отглежда до момента, когато ще може да се развива самостоятелно. Т. Бостанджиев, КР, 39. Общи идеи могат да се родят у мнозина, в едно и също или в различни времена, съвършено самостоятелно. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 164.
2. Без връзка или взаимодействие с друг; отделно. Когато материалното положение на някой член на задругата се измени, напр. получи зестра или наследство и поради туй придобива възможност да работи самостоятелно, той напуска задругата. Й. Йовков, ЧКГ, 252. За пържене се използуват растителни мазнини – самостоятелно или в комбинация по равни части. Л. Петров и др., БНК, 52. Яйцеклетката се задържа в тялото на майката. Там тя расте, докато малкото стане способно да живее самостоятелно, отделно от своята майка. Т. Бостанджиев, КР, 7. Те [артистите] всички репетират поотделно, а след това пак заедно. Най-напред усвояват ролите си самостоятелно, а след това идва цялостното сглобяване на спектакъла. Т, 1954, кн. 1, 62.