САМОСЪ̀Д м. Книж. 1. Осъждане на самия себе си. А всъщност не е ли това поемата на нашия живот, на живота на всеки от нас? Не се ли изправя пред всеки, в минути на сериозна нравствена равносметка и самосъд, същата брезичка като символ на естествеността, която ни напомня, че се отдалечаваме от самите себе си? Ив. Гранитски, Съч. III, 51. Тъкмо затова у Стаматов изобилствува диалогът, който е винаги темпераментен, жив. Цели разкази пък са разговор насаме със себе си – монолози: съд над обществото или самосъд на героя или автора. В. Чернокожев и др., БЛК I, 311. „Зная, че преставам да бъда човек на бездната – пише Блок – и бързо се превръщам в съчинител.“ Доколко руският поет е справедлив в този свой самосъд, е друг въпрос. Св. Игов, П, 8. Морален самосъд.
2. В обичайното право – разправа с човек, който е уличèн или заподозрян в престъпление, осъществявана от определена съвкупност от лица (род, семейство, жители на село и под.) без участието на официалната власт. В строго определените роднински отношения при патриархалния бит на българите се включват и широката колективна взаимопомощ, и самосъдът, и кръвното отмъщение. Самосъдът продължава да съществува до края на XIX в. в бита на среднородопските българомохамедани. Хр. Вакарелски, ЕБ 1977, 450. Първоначално държавните владетели за посягания против тяхната личност или против техните права са се разправяли както частните лица с техните обидници: прибягвали до кървава мъст и самосъд. Ст. Бобчев, СУИБП, 171.
3. В обичайното право – съвкупност от лица (обикн. род, семейство, жители на село и под.), които осъществяват такава разправа. Процедурата състои в повикването и на самия виновник, изслушват се и неговите обяснения и оправдания, както и тия на обвинителите и пострадалите от него, и след това самосъдът се произнася. В. Георгиев и др., ИБД I (1), 185. Всички спорове и появили се дела от наказуем характер и нарушающи народния правов мироглед се решават в тоя обществен самосъд. СбНУ XXXIII, 30.