САМОСЪЗНÀНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Ясно разбиране за своята същност, за своите характерни качества, за ролята си в живота. Една дълга върволица от предтечи сеятели беше прегазила вече духовната нива на България и хвърлила тям семето на самосъзнанието. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 85. Първите ярки признаци за възникване и оформяне на националното самосъзнание у българите се изявяват през втората половина на XVIII в. Ив. Унджиев, ВЛ, 9. Народностното самосъзнание у Паисия се проявява главно в съзнанието за „свой род и език“, за свое народностно име, за познаване на своето минало и за обич към своето. МПр, 1942, бр. 2, 25. Черковният въпрос е първият фактор, който е побутнал българския народ да направи крачка напред към гражданско и политическо самосъзнание. З. Стоянов, ЗБВ I, 266. Етническо самосъзнание.