САМОСЪХРАНЀНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Стремеж към съхраняване, към предпазване на самия себе си; самосъхраняване, самозапазване. Няма преграда, няма препятствие, което да не победи това могъществено и странно чувство – чувството на самосъхранение. Ив. Вазов, Съч. XVII, 113. Във всяка жива твар е вложен инстинкт за самосъхранение. Той се проявява или като страх, или като смелост, зависи от обстоятелствата. Елин Пелин, Съч. IV, 185. Стана много внимателен и усетът му за самосъхранение се изостри като на видра. Черемухин, ПД, 4. Първото нещо, което секи апостол трябаше да каже най-напред в селата, са захващаше от въпроса на самосъхранението. – Известно ви е вече, братя, че турският комитет в Цариград е решил всеобщо клание на българите. З. Стоянов, ЗБВ I, 291-292.