САМÒТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който живее в самота (в 1 знач.), не общува с други. На двора беше хазяйката – стара, самотна жена, вдовица, чийто единствен син беше умрял в затвора. М. Марчевски, МП, 57. В таванската стаичка на голямата кооперация живееше самотен старец. П. Бобев, КР, 115. На партерния етаж на старата двуетажна къща живее една самотна старица. Кр. Станишев, ПЦ, 99. Те бяха самотни хора, нямаха семейства. Хип., 1930, кн. 5-6, 197.
2. Нечленувано. Като сказ. опред. Който изпитва чувство на самота. – Изглеждате много самотен! – каза тя. – Нима е възможно да се види, когато човек изглежда самотен? – изненада се той. ГСБКЕ III (1), 55. От посетителите на бала [Методи] не познаваше почти никого и затова дълго време седя самотен. М. Грубешлиева, ПП, 201. Той беше много самотен, с него почти никой не говореше. Г. Белев, КВА, 329. През време на ваканцията, когато нямаше уроци и училищните му другари рядко го спохождаха, Митко се чувстваше съвсем самотен. М. Марчевски, МП, 16. Навън вали. Под есенния ромон / се чувствувам самотна и бездомна, / загубена във този град огромен. Е. Багряна, ЗМ, 35.
3. Който е сам, не е придружаван от друг. По булеварда движението стихнало, тук-там се мяркаше някоя прегърбена двойка, бързаше за някъде самотен минувач. А. Гуляшки, Л, 450. Над полето от време на време прелита самотна врана и унило грачи. Нейде остро скърцат кола. Елин Пелин, Съч. V, 153. Самотен гларус направи широк кръг, пикира и падна като камък сред сребърен алай от дребна риба. С. Чернишев, ЛО, 46. ● Обр. Бях се притаила в една градина близо до фабриката, когато по улицата се чуха самотни стъпки. М. Гръбчева, ВИН, 89. Сред вятъра и виелицата се дочуваше проточен вълчи вой, самотен, плачлив, страшен. Й. Йовков, АМГ, 24. Самотен изстрел процепи мълчанието, а после отново настъпи тишина. Д. Димов, Т, 479. От караулната кула прозвучаха удари на камбана – самотни като въздишки на бездомен човек. А. Гуляшки, ЗВ, 110.
4. Прен. Който се намира някъде сам, на отделно място и около него няма друг от същия вид. Майка му никога не узна къде е самотният му гроб. Й. Йовков, СЛ, 163. Всред широкия двор се издигаше високо и право като стрела самотен кичест бор. Елин Пелин, Съч. III, 9. Под едно самотно дърво, разкривило прашни клони във всички посоки, се гушеше стадо овце. Ат. Мандаджиев, ОШ, 11. Хората от парахода ще се усъмнят – какво търси сред морето самотна лодка? П. Вежинов, ДБ, 122.
◊ Самотен баща. Мъж, който се грижи сам за отглеждането и възпитанието на детето си (децата си). Съпругата му починала и той останал самотен баща на три деца. И. Учкунова, КМ, 197. Самотна майка. Жена, която се грижи сама за отглеждането и възпитанието на детето си (децата си). Силвия е самотна майка на две деца след скорошната трагедия, сполетяла мъжа ѝ Георги. С. Ковачева и др., СП, 13. С редица трудности е съпътствано и майчинството на жените, които са поели съдбата на самотни майки. Г. Михова, РБ, 562.