САМОТЍЯ, мн. -ѝи ж. 1. Само ед. Живеене, прекарване някъде сам, без никого, което предизвиква потиснатост, угнетение. Да живеят няколко месеца в тоя пущинак, беше съвсем невъзможно. За две седмици те изпосталяха от глад, подивяха от самотията. П. Вежинов, НС, 235. – Бабо Луко, и тази ли зима остана сама? – Че кой да е при мен, Тинке? Всеки си гледа работата, къщата, децата. Навикнах се, Тинке, на самотията, на всичко навиква човек. А. Каменова, XГ, 160. Ще се уплаши Ана от самотията и току-виж дошло ѝ на ум да се омъжи за втори път. А. Гуляшки, ДМС, 25. Бог им не дал за радост дечица. / Самички си на света живели, / в самотия двама остарели. / В самотия проклета във къщи / дните текли все едни и същи. Елин Пелин, ДР, 11. // Стесн. Усещане за самотност; самота. Всичко се нареди, ала нощем самотията пак не ме оставяше. Дойде, че като ми седне на гърдите, оставя ми душа, колкото да не умра. Б. Геронтиев, Б, 22. Стефан е архитект, с него се запознахме в началото на миналата година, пет-шест месеца след раздялата с Вълчан. Самотията отново ме беше налегнала яко. К. Топалов, СТ, 115. Сега она си отиде, та стана лошо за мене, самотията че ме изяде, че ме сосипе без време. Е. Огнянова, НШ, 56. Че в тази безнадеждност има много маниерност и външно влияние, е безспорно. Но отделни места, дето Михайловски разкрива мъките на тежката си самотия и старческа умора, звучат искрено и убеждават, че тези настроения не са случайни и чужди за него. М. Николов, ЛХБП, 65-66.
2. Пусто, диво място; самота. Свирката на паравоза заглушително изпищя из самотиите и влакът се пъхна в първия тунел и потъна в гробна тъмнина. Ив. Вазов, Съч. XVII, 33. Веднъж те [четниците] налетяха на овчарска колиба, но хора в нея не завариха; час по-късно самотията се оглуши от кучи лай. Ст. Дичев, ЗС II, 34. За градинката си дядо игумен гребеше вода от жабясалото корито на вехтата чешма, която шуртеше и огласяваше като палаво дете манастирската самотия. А. Каралийчев, ПГ, 11. Тези водоскоци посред самотиите на Алпите произвеждат едно дълбоко впечатление върху душата на пътника. С. Бобчев, ПОС (превод), 127.
3. Прен. Обикн. мн. Диал. Самотник; самота. Жадуваше [Кръстан] блеене, звънци и лай. – Тежи ми, Мите. Самотия съм – набира ми се душата, пък не съм свикнал. Г. Караславов, Избр. съч. I, 87.