САМÒТНИЦА ж. Жена, която живее самотно, без близки и не общува с хората. Дните минаваха по-лесно – с работата из къщи и по двора, залисва се човек и се залъгва. Ала нощите бяха тежки и претежки за старата самотница. Д. Талев, ПК, 827. И баба Тонка беше самотна и затова с радост посрещаше другата самотница – Елена. Те седяха на двора под шарената сянка на лозата. Змей Горянин, ДТ III, 40. Знаеше я от дете – самотница, която никога не излизаше от къщи, никого не познаваше. Тя беше безпомощна пред самотата и неизвестното в живота, но като видя, че Горан беше готов да ѝ стане закрила и опора, тя тръгна по него доверчива и кротка. Г. Томалевски, ХЗ, 67. ● Обр. Над техни гроб самотница липа расте / и славей пее между гъстите листе. Тр. Симеонов, КП (превод), 105. ● За животно. Мечката е шедьовърът на дивата природа по нашите земи. Потайно животно, мрачна самотница с безшумна стъпка, тя изниква покрай планинските поляни и долове като призрачна сянка. Д, 2014, бр. 134, 31.