САМÒТНО нареч. 1. Съвсем сам, без никого, в самота. С постепенното съзряване на поета [Яворов] народническият му ентусиазъм отстъпва място на едно вътрешно съсредоточаване и вглъбяване. В Анхиало той живее самотно, отдава се на печални размишления, чувствува се уединен, изоставен... М. Николов, ПКЯ, 14.
2. Прен. Единично, без друг от същия вид. По билата на бърчината самотно и тъжно стърчаха стари окастрени брястове. С. Северняк, П, 25. Няколко ниски върби самотно се издигаха край нея [локвата] и техните голи клони едва се оглеждаха в бистрите ѝ води. Ем. Станев, Събр. съч. І, 72. В тишината внезапно екна тиха мъжка песен. Гласът изви дълбоко, затрептя тъжно, самотно и спря. Елин Пелин, Съч. I, 87. Как остро и самотно кънтяха по едрата каменна настилка бързите удари на подкованите конски копита. Д. Талев, С II, 81.