САМÒТНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от самотен. Той [Стоян] се измъчваше в студената стая, сам през дългите зимни нощи. Не смееше да се оплаче на Султана от своята самотност. Д. Талев, ЖС, 92. Неизбежната меланхолия и чувството на самотност, които в навечерието на големите празници всякога ни обземат, когато сме далече от близките си, всичко това стягаше душата. Й. Йовков, Разк. II, 60-61.