САМОТÒК, мн. няма, м. Вино, получено от гроздовия сок, който е източен, преди да е почнала ферментацията на гроздето. Па не беше и малко вино – двадесет и толкова хиляди оки, все самоток. М. Георгиев, Избр. разк., 107. Седнали на ниски трикраки столчета долу в кухнята, ние най-първо опитахме самотока от новото буре. Д. Калфов, Избр. разк., 289. След отцеждането на самотока в гроздовата каша остава значително количество мъст и се налага пресуването ѝ. В. Станев и др., ТХИ, 133. Кана със самоток. Отлежал самоток.