САМОТУ̀ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от самотувам; самуване. – Разбираш ли, Джо, на пиратите, когато са на суша, не им се налага да вършат нищо, а отшелниците трябва постоянно да се молят, пък и с това тяхно самотуване никак не им е весело. Св. Комогорова, ПТС (превод), 121.