САМОУБЍЕЦ, мн. -ѝйци, м. 1. Човек, който е извършил самоубийство (в 1 знач.). С жестокото примирение и съзнание на самоубийци тия хора скъсват всички връзки с живота. Й. Йовков, Разк. III, 116. При всяко самоубийство се завежда дело и той [следователят] е задължен да смята всички, които са били в близост до самоубиеца, за възможни подбудители на неговото решение. Л. Дилов, Т, 283. Църквата не може да извърши над самоубиеца нито опяване, нито панихида. Амв., 2009, бр. 2, 25. Самоубийците са лишени на оня свят от всякакво блаженство. З. Стоянов, ЗБВ I, 105.
2. Човек, който е готов да погуби сам себе си. Наумих да са покача на височко, за да ма изсуши слънцето. Земам едно въже, вържа го на дървото, за да са вдигне колкото една педя от земята. На това отгоре полицията ма счепка и доведоха ма тук като самоубиец. У, 1871, бр. 5, 79.